ИСТОРИЯ НА MAZDA

Mazda Motor Corporation е петият по големина японски автопроизводител, нареждайки се зад Toyota, Nissan, Honda и Suzuki. Mazda произвежда седани, спортни комбита, класически комбита, миниванове, спортни коли, лекотоварни камиони и микробуси, продавайки ги в Япония под моделни имена като Demio, Axela, Arenza, Roadster, RX-8, MPV и Tribute. Сред моделната гама в Европа се срещат имена като Mazda2, Mazda3, Mazda5, Mazda6, MX-5, CX-7, BT-50. През фискалната 2003 г., Мазда е продала повече от един милион превозни средства, 294 000 в Япония и 723 000 в чужбина. Фирмата разполага с две основни производствени мощности в своята родина Япония, 15 завода в различни страни по света и още две смесени производствени предприятия с Ford Motor Company намиращи се в Мичиган и Тайланд. Форд купува значителен дял от акциите на Мазда през 1979 г., а след 1996 г., когато те разширяват делът си до контролен пакет акции от 33,4% заради финансовите проблеми на Мазда, Форд обръщат нова страница в историята на марката, чрез съкращаване на разходите, преструктуриране и въвеждане на поредица от успешни нови модели.

Ранна история

Mazda е основана от Jugiro Matsuda през 1920 г. като Toyo Cork Company. Малкото предприятие, намиращо се в град Хирошима в южната част на Япония, първоначално произвежда продукти от корк. В средата на 1920-те, обаче, тя разширява своята продуктова гама, като включва в производството машинни елементи от стомана. Поради диверсификацията на производството, през 1927 г. Matsuda заличава думата Cork от името на компанията , а през 1929 г. тя се специализира в производството на индустриални машини. Matsuda вярвал, че неговото предприятие може да остане успешно само ако предлага наистина уникален продукт. За тази цел, Toyo Kogyo започват проектирането на необичаен мини-камион с три колела (Mazda-Go), който след представянето си през 1931 г. се оказва доста успешен.

По време на Втората световна война, Toyo Kogyo произвежда различни оръжия за японската армия, но преобладава производството на пушка тип 99 от сериите 30 до 35. Въпреки че всички продавани автомобили още от самото начало носят името Мазда, марката е приета официално чак през 1984 г. Моделът Mazda R360 е въведен през 1960 г., последван от редица нови двигатели през 1962 г.

Започвайки през 1960 г., инженерите в Mazda полагат огромни усилия за развитие на Ванкелов (роторен) двигател, който да ги разграничи от останалите Японски автомобилни компании. Като се започне с произвеждания в лимитирана серия модел Cosmo Sport и се стигне до днешната Mazda RX-8, Mazda се е превърнала в единствения производител на Ванкелови двигатели заради изнемощяването на останалите автопроизводители в опитите им да произведат такъв прецизен агрегат. Тук следва да отбележим, че NSU в съюз с Citroen са първите направили опит да произвеждат автомобили с Ванкелови двигатели, но не успяват да решат проблема с износването на върха на ротора, което води до голяма консумация на масло и гориво, загуба на мощност и много кратък живот на двигателя. След придобиването на тези компании съответно от VW/Audi Group и Peugeot, Ванкеловите двигатели са изоставени. През 80-те ВАЗ и ГАЗ правят опити за внедряването на такива двигатели в техните модели Жигули, Самара и Волга. Руският Ванкел е произведен с нискокачествени материали и има живот от едва 20 000 км. Този тип двигатели са по-малки и по-леки, с по-малко движещи се части и като цяло са доста по прости, но всичко това е за сметка на високата им консумация на гориво, която е следствие от невъзможността да се постигне перфектна плътност между апексите и повърхността на ротор хаузинга.

Тези усилия да привлекат вниманието към себе си, определено се оказали успешни за Mazda, които започват да изнасят автомобилите си в чужбина. Както задвижваните от конвенционални бутални двигатели, така и колите с Ванкелов такъв, намират купувачи по цял свят. Моделите с Ванкелов двигател бързо стават популярни заради комбинацията от ниско тегло и добра мощност, съответстваща на по-тежките V6 и V8 двигатели, предлагани от конкурентите. Модела R100 и прочутата RX серия (RX-2, RX-3 и RX-4) са преобладаващата част от износа на компанията.

През 1968 г. Мазда официално открива поделението си в Канада (Mazda Canada), въпреки че автомобили Мазда са били продавани в Канада още от 1959 г. През 1970 г. Mazda официално стъпва и на американския пазар (сформира дъщерна фирма Mazda North American Operations) и става толкова успешна там, че създава Mazda Rotary Pickup (базиран на обикновения B-Series модел с бутален двигател) специално за клиентите си в Северна Америка. До днешен ден, няма друг производител на автомобили, който да е направил пикап с Ванкелов двигател. Освен това, те са също единствената марка предлагала някога автобус с Ванкелов двигател (Mazda Parkway, който се е предлагал само в Япония) и комби (разновидност на моделите RX-3 и RX-4 предлагана в САЩ).

Успехът на роторните модели на Мазда продължил до настъпването на петролната криза през 1973 г. Американските купувачи (както и тези в други страни по света) бързо се ориентирали към по-икономични автомобили, а Маздите с Ванкелов двигател определено не били такива. Мазда обаче постъпили разумно като не обръщат напълно гръб на обикновените двигатели, и през 1970-те започнала да произвеждат пълна гама от четири-цилиндрови модели. Моделната гама от малки автомобили Familia, както и малко по големите Capella, станали особено важно перо в световните продажби на Mazda след 1973 г.

Mazda не искали да загърбват напълно роторния двигател, затова пренасочили усилията си върху предлагането му като алтернатива в спортните автомобили, а не в масовите. Започвайки с олекотената RX-7 въведена през 1978 г. и продължавайки с модерната Rx-8, Mazda поддържа традициите си в предлагането на този уникален агрегат. Тази промяна във фокуса на компанията доведе до проектирането и на друга олекотена спортна кола – бутално-задвижваната Mazda Roadster (по-добре позната като MX-5 или Miata), която е олицетворение на концепцията Джинба итай (единство на водача и машината). Въведена през 1989 г. , тя бързо среща световно признание и често й се приписва възраждането на концепцията за малката спортна кола, която бе оставена на заден план след 70-те години.

Партньорство с Ford Motor Company

Финансовите сътресения и спада на продажбите през 70-те докараха Mazda до трудно положение и намесването на корпоративен инвеститор беше единственото разумно решение. Ford Motor Company придобива 7% от финансовите активи на закъсалата компания и започва партньорство, което дава началото на редица съвместни проекти. През 1980-те Ford придобива още 20% финансов дял. Съвместната работа включвала малки и големи проекти във всички сфери от автомобилната индустрия. Сред най-успешните плодове на това сътрудничество се открояват пикапите (например, през 1972 г. Mazda B-Series ражда разновидност за американския пазар под името Ford Courier) и малките коли. Платформата на Mazda Familia се използва в модели на Ford като Laser и Escort, докато архитектурата на Capella намира приложение в Ford Telstar седан и спортния модел Probe. През 2002 г. Форд разширява дела си в Мазда с допълнителни 5%.

Моделът Ford Probe се е сглобявал в нов завод на Mazda, намиращ се във Flat Rock, Мичиган, заедно с популярния седан Mazda 626 (версията на Capella за Северна Америка) и спортното купе Mazda MX-6. Към 2011 г. заводът е собственост на смесено предприятие между Мазда и Форд, носещо името AutoAlliance International. Форд също отдава свой капацитет на Мазда, когато това е необходимо: продавания в Европа и Южна Африка модел Mazda 121 (1996-2002 г.), всъщност е вариант на четвъртата генерация на Ford Fiesta. Историята помни и опити на Мазда да продава някои коли на Форд в Япония, служейки си основно с дилърската мрежа на Autorama.

Мазда помага на Форд в разработването на модела Ford Explorer от 1991 г., който Мазда продава на американския пазар под името Mazda Navajo (1991-1994 г.), само във версия с две врати. По ирония на съдбата, версията на Мазда се оказва неуспешна, докато Форда (предлаган още от самото начало и като версия с четири врати) веднага се превръща в най-продавания SUV автомобил в Щатите, като запазва тази титла за повече от десетилетие. Мазда използва пикапа Ford Ranger като основа за своя B-series пикап (американската версия), започвайки през 1994 г. и продължавайки до 2010 г., когато Mazda преустановява предлагането на модела.

Следвайки дългогодишното си пристрастие към технологиите за алтернативни двигатели, през 1995 г., Mazda представя първия в света автомобил с двигател работещ по цикъла на Милър (петтактов двигател). Това е луксозната лимузина Millenia. Въпреки че моделът Millenia със своя V6 двигател и спрян от производство през 2002 г., компанията наскоро въведе нов четири-цилиндров двигател, работещ по цикъла на Милър предвиден за модела Demio от 2008 г. Подобно на лидерството си във Ванкеловата технология, Mazda остава (засега) единственият автомобилен производител, който е използвал петтактов двигател, базиран на цикъла на Милър в автомобилния свят.

Нови финансови проблеми сполетяват Mazda през 1990-те (отчасти заради загуби свързани с Азиатската финансова криза от 1997 г.), и стават причина Ford да си осигури контролен дял от 33,4% през май 1996 г. През юни 1996 г., Henry Wallace е назначен за президент и той се захваща с преструктурирането на Mazda и задава нова стратегическа насока за развитието й. Той повежда марката Mazda по нов път, включително като въвежда сегашния дизайн на емблемата. Henry Wallace представя нов продуктов план за постигане на взаимна изгода в сътрудничеството с Ford и стартира програмата за дигитална иновация на Mazda, която да ускори разработването на нови продукти. В същото време, той започва да поема контрола над отвъдморските дистрибутори, рационализира работата на магазините и производствените центрове, проправяйки пътя за така необходимото оптимизиране на разходите в дейността на Мазда. Голяма част от ранната му работа връща Мазда към рентабилността и полага основите на бъдещите успехи. Wallace бе наследен от James Miller през ноември 1997 г., и последван от изпълнителния директор от Ford Mark Fields, на който се преписва заслугата за разширяването на новата продуктова гама на Mazda и ръководството при обрата постигнат в началото на миналото десетилетие. Влиянието на Ford по време на 90-те години на миналия век отрежда на Мазда място в историята, превръщайки я в първата японска автомобилна компания, която е възприела ръководител, който не е роден в Япония (започвайки с Henry Wallace, който е шотландец).

Насред световната финансова криза през есента на 2008 г., излязоха доклади, че Ford обмисля продажбата на дела си в Mazda с цел оптимизиране на общата структура на активите си. Business Week отбелязва тогава, че алианса между Форд и Мазда е бил много успешен, спестявайки на Мазда около $ 90 милиона годишно за развойна дейност и няколко пъти тази сума на Форд, затова продажбата на дела в Мазда би била една крайна мярка. На 18 ноември 2008 г., Ford обяви, че ще продаде 20% от дела си в Мазда, смалявайки собствения си дял до 13,4% и предавайки контрола над компанията. Още на следващия ден от Мазда обявиха, че като част от сделката те ще изкупят обратно 6,8% от дела на Ford. Те заявили също, че Hisakazu Imaki ще се оттегли от поста си на изпълнителен директор и ще бъде сменен от Takashi Yamanouchi. На 18 ноември 2010 г., Ford намалиха дела си до само 3%, аргументирайки се, че намаляването на собствеността ще позволи по-голяма гъвкавост в преследването на растеж на развиващите се пазари. Ford и Mazda си остават стратегически партньори чрез своите смесени предприятия и обмена на технологии.

Марки

В историята си, Mazda използва различни марки за японския (и на няколко пъти за австралийския) пазар, включително Autozam, Eunos, и Efini, които вече са извадени от употреба. Тази диверсификация затруднявала до краен предел отделите за продуктово развитие в Мазда. Вместо 5-6 вариации на дадена платформа, те били принудени да работят върху десетки различни модели, което обърквало и клиентите с непрестанното представяне на сходни нови модели. Една от най-странните под-марки е била M2, която е използвана върху три редки варианти на Eunos Roadster (М2-1001, М2-1002 и М2-1028), както и на един вариант на Autozam AZ-1 (M2-1015). M2 дори разполагала своя собствена авангардна щабквартира, но е била спряна след много кратък период на съществуване.

Днес, бившите марки съществуват в Япония като канали за дистрибуция (специализирани дилъри), но вече няма автомобили носещи техните имена. Моделът Carol се продава в магазините на Autozam (която специализира в продажбата на малки автомобили), но колата се продава с марката на Mazda, а не като Autozam Carol, както е било преди.

В началото на 1992 г., Mazda планира да пусне своя луксозна марка, наречена Amati, за да се конкурира с Acura, Infinity и Lexus в Северна Америка, която е трябвало да започне продажби през 1993 г. Първоначалната гама от модели на Amati e трябвало да включва Amati 500 (който се реализира като Eunos 800 в Япония и Австралия, Mazda Millenia в щатите, и Mazda Xedos 9 в Европа), луксозно спортно купе на базата на Mazda Cosmo и Amati 1000 (наследник на Mazda 929 с двигател V12 и задно задвижване). Марката Amati е бракувана преди да бъде предложена на пазара.

В Европа, името Xedos се свързва и с Mazda Xedos 6, като и двата модела се произвеждат между 1992 и 1997 г. Xedos моделите се предлагаха под марката Mazda, като използваха емблемата на Mazda от съответните години.