ВЪЗДУШНИ ВЪЗГЛАВНИЦИ И КОЛАНИ - АВТОЧАСТИ

Въздушната възглавница е надуваема торба, предназначена да защити пътуващите в автомобила от сериозни наранявания в случай на катастрофа. Както много от системите за безопасност в един автомобил, на въздушните възглавници са давани различни наименования през годините. Например първите въздушни възглавници, предлагани от General Motors през 1970-те били предлагани като система наречена Air Cushion Restraint System (ACRS). Често срещани термини за обозначаване на системата от въздушни възглавници в един автомобил са: Supplemental Restraint System (SRS) и Supplemental Inflatable Restraint (SIR), които отразяват същинската роля на възглавницата – да осигури допълнително фиксиране и обезопасяване на пътника, като подпомага активния ограничител, предпазния колан. Тъй като не се изисква действие от страна пътуващите в превозното средство, за да активират или използват airbag-а, той се счита за пасивно устройство.

Въздушната възглавница, т.нар. еърбег, е проектирана, за да допълни защитата предлагана от предпазните колани. Именно затова, предпазния колан не е излишен, а е основното средство за обезопасяване на пътника, особено при челен удар или преобръщане. При отчитане на сблъсък, въздушните възглавници се отварят моментално, за да смекчат силата на отрицателното ускорение действаща върху пътниците.

Типичната еърбег система се състои от Airbag модул (съдържащ пиро-патрон и въздушна възглавница), сензори за сблъсък, Airbag компютър, спираловиден кабел за кормилото, и чек-лампа на таблото. Тези части са свързани чрез окабеляване и се захранват от акумулатора. Еърбег системите държат резервен заряд след като двигателя се изгаси или връзката с акумулатора прекъсне. В зависимост от модела, резервното захранване е на разположение от една секунда до десет минути. Тъй като части, които са от критично значение за функционирането на системата, може да не се използват в продължение на години, се извършва тест при всяко стартиране на двигателя. Резултатът от този тест се показва чрез чек-лампата на арматурното табло, която свети за кратко при всяко стартиране на колата и изгасва ако няма проблеми със системата.

Сензорите на въздушните възглавници са проектирани така, че да предотвратят задействането на еърбега когато колата преминава през неравен терен, удари дупка или в случаите на леки удари при паркиране. Пиропатрона отговорен за надуването, се намира в основата на модул съдържащ тъкана найлонова торба и откъсващ се пластмасов капак. Модулът от своя страна, се вгражда във волана за обезопасяване на шофьора или в таблото над жабката за пътника отпред. В по-новите коли, въздушни възглавници се вграждат в тавана (странични завеси), в седалките, или във вратите. По-сложните системи са способни да определят дали и с каква степен на интензивност да се отворят предните въздушни възглавници. Удачната степен на интензивност се определя от данни предоставяни от сензори, които следят за размера на пътника, позиция на седалката, дали е закопчан колана и сериозността на катастрофата.

Метода, използван за надуването на еърбега, не е по-различен от ракета с твърдо гориво. Еърбег системата запалва твърдо гориво, което изгаря изключително бързо и създава голям обем от безвреден азотен газ, за да надуе възглавницата. Възглавницата буквално експлодира от мястото си на съхранение със скорост до 320 км/ч. – по-бързо от едно мигване на окото! Секунда по-късно, газът бързо се разсейва през малки дупчици във възглавницата, като по този начин я отдува, за да можете да се движите свободно.

Въпреки че целият процес се случва в само една двадесет и пета от секундата, това дава достатъчно време, за да спомогне за предотвратяване на сериозни наранявания. Прахообразното вещество, което се освобождава при избухване на еърбега е най-обикновено царевично нишесте или талк, който се използва, за да запази гъвкавостта на възглавницата и да предотврати слепването докато тя е складирана.