КАРОСЕРИЯ НА АВТОМОБИЛА

Каросерията е скелетът на всеки автомобил, служи за свързващо звено между всички агрегати на колата и освен това трябва да защитава пътниците

Всъщност почти никой в днешно време не говори за нея - самоносещата каросерия. Това всъщност означава единствено, че колата няма отделна рама. Конструкцията на каросерията с носеща рама беше обичайна за всички европейски автомобили до 50- те години. Някои по-груби всъдеходи и пикапи все още са с такава конструкция - осите, двигателят и трансмисията са монтирани на стабилна рама, а каросерията е поставена отгоре като обикновена кутия. Това не е лоша идея, защото по този начин повечето източници на шум нямат директен достъп до вътрешното пространство, а и вибрациите се намаляват значително. Поради тези причини повечето самоносещи каросерии в днешно време всъщност не са съвсем самоносещи.

Двигателят, трансмисията и предното окачване са окачени на помощна рама, еластично свързана с каросерията, в задната част на каросерията конструкцията е сходна.

Между тях обаче каросерията е оставена да се справя сама. А изискванията към нея са много високи - тя не трябва да се огъва, даже и когато е натоварена с максимално допустимия товар. Освен това при някои случаи, като например натоварване само на едно от колелата, каросерията трябва да се усуква възможно най-малко. При движение по лоши пътища четирите окачвания на колелата удрят по каросерията с мощта на парни чукове, като при това конструкцията не трябва да изпада в колебания или да дрънчи.

И не на последно място цялата конструкция трябва да е максимално издръжлива в течение на времето. Пукнатините в ламарините са недопустими. Стоманата е подходящ материал и може да отговори на тези изисквания, обаче е тежка. Особено тежки са повечето носещи и силно натоварени детайли по дъното на каросерията, при които дебелината на стените на детайлите достига до 3 милиметра. Въпреки това много малко каросерии се произвеждат от леки метали. В момента на пръсти се броят автомобилите, чийто каросерии са изпълнени предимно от лекия метал. Такива са лимузините Audi А8 и Jaguar XJ, някои спортни модели на Lotus, новия Mercedes SL и SLS. В повечето останали случаи от алуминий се правят вратите и капаците.

Конструкторите упорито работят по проблема - как каросериите да станат по-леки. Затова все повече се използват високоякостни и свръхвисокоякостни стомани, които при същата структурна здравина позволяват по-малка дебелина на детайлите. Вместо 0,75 до 1,0 милиметра тези високоякостни стомани позволяват детайлите да бъдат с дебелина само 0,6 милиметра. При детайлите, които не са толкова натоварени, успешно се използват и различни пластмаси - все по-често от такива материали се правят калниците, капаците и нишата за резервната гума. Освен това пластмасите имат и още едно предимство - те не ръждясват. По този начин индиректно пестят тегло, защото антикорозионната защита, защитата на дъното на автомобила и цялостното поцинковане на каросерията я утежняват с около 25 килограма. Въпреки всичко в бъдеще каросериите ще продължат да се произвеждат от стомана - освен ниските разходи при производството този материал има недостижими качества по отношение на защитата на пътниците при инциденти.