ЕВРОПА Е ПОД ЗНАКА НА ДИЗЕЛОВИЯ ДВИГАТЕЛ
Kогато Рудолф Дизел създава знаменития си двигател, е предполагал, че той ще се използва за задвижване на плавателни съдове, помпи и електрически генератори. Дори и през 1913 г., когато загива в Северно море, той въобще не може да си представи, че един ден двигателят му ще задвижва леки автомобили. Днес само в Европа се произвеждат малко повече от 8 милиона дизелови леки автомобила и техният брой непрекъснато расте.
През 1960 г. лидерът в производството на дизелови двигатели за леки автомобили Daimler-Benz предлагаше на пазара 3,5% от автомобилите си, снабдени с такива мотори.
Британският Perkins конвертира един от произвежданите от него бензинови двигатели в дизелов и му даде кодовия номер 4-108, С него бяха снабдявани всички британски таксита, а по лиценз се произвежда и в България, Той обаче беше лошо оразмерен. Коляновият му вал лежеше само на 3 основни лагера и надеждността беше незадоволителна.
И французите тръгнаха по този път. Peugeot усвои производството на модела Indenor и успехът беше смайващ. Дизеловите автомобили с емблемата на изправения лъв ставаха все по-популярни. Дори в Белгия беше създадена фирмата Scaldia, която преработваше съветските лади, москвичи и волги като вместо бензиновите им двигатели монтираше френските дизели Peugeot. Но тогава всичко това беше по-скоро екзотика. Дизеловите двигатели бяха шумни и тромави. Те се ускоряваха бавно и автомобилът губеше динамичните си качество. Затова и ги използваха основно в такситата с годишен пробег над 100 000 км, поради което тяхната икономичност се рентира. Но дойдоха петролните кризи през 1973 и 1981 г. Течните горива изведнъж станаха страшно скъпи. Единственото рационално решение на проблема беше замяната на бензиновите двигатели с дизелови. Всички автомобилостроителни компании започнаха да отпускат огромни средства за изследователска работа, целяща подобряването на показателите на дизеловите двигатели с оглед максималното им доближаване до тези на бензиновите. Но това не беше никак лесно. Бяха необходими почти 20 години упорита работа, изразходването на милиарди марки, франкове и лири, за да могат дизеловите двигатели до достигнат съвременното ниво: почти еднакви динамични показатели с тези на бензиновите, същото ниво на шума, но минимум с 30% по-малък разход на гориво.
За решаването на този проблем се върви по два различни пътя
Единият, който избира Volkswagen, е отдавна известен, но със съвършено нови качествени показатели. За впръскването на горивото се прилага широко използваната в САЩ помпа разпръсквач, задвижвана от специална гърбица на разпределителния вал. Но тя работи със свръхвисоко налягане - 1500 бара, и е с електронно управление, осигуряващо не само много точно дозиране на горивото, но и трифазното му впръскване - първоначално малка порция за получаването на огнено ядро, основна порция, която не се самовъзпламенява, а се запалва от огненото ядро, и финална порция за доизгаряне на всичко, което не е изгоряло. Същият механизъм на впръскване на горивото има и при втория метод - системата Common Rail, но по своето устройство тя е коренно различна. Ще ви я припомним съвсем накратко. Тя се състои от едноцилиндрова бутална помпа "свиваща" горивото, което постъпва в обица тръба (това е общата "релса"), до 1200 - 1500 бара. Оттам то се разпределя по отделните цилиндри, като разпръсквачите са с електронно управление, осигуряващо както свръхпрецизното дозиране, така и трифазното впръскване. Трябва да се доуточни, че високото налягане на впръскването гарантира много финото разпрашаване на дизеловото гориво - капчиците са с размери под 1/10 от микрометъра (микрона), а това дава възможност да се получи изключително хомогенна горивна смес, непозната при "класическите" дизелови двигатели. Но проблемът не е само в икономичността.
И двете решения - помпата разпръсквач и Common Rail
правят дизеловия двигател невероятно пъргав и безшумен. Ускоренията стават почти светкавични, а нивото на шума на движещия се автомобил е под 70 децибела. Само допреди 3 - 4 години това беше недостижима мечта, а сега да видим как европейците се отнасят към дизеловия двигател като средство за задвижване на техните автомобили. Белгийците са в челото на колоната. През 2000 г. 58% от новите автомобили, които me са купили, са с дизелови двигатели. Консервативните французи са плътно след тях с 53%. В конкретния случай решаваща роля има компанията Peugeot-Citroen Moteurs, която е абсолютен лидер в световното производство на дизелови двигатели. Следват германците с 38%, италианците - с 36% и испанците - с 33%. Скандинавците, които по принцип се отнасяха твърде предпазливо към този двигател поради трудното му пускане при ниски температури (а при тях - 40 °С е нещо обикновено през зимата), изведнъж добиха апетит към дизела при появата на директното впръскване на горивото, при което няма проблеми с първоначалното пускане на двигателя, Volvo и SAAB изведнъж се появиха с такива двигатели, и то собствена, напълно оригинално разработка. Като се знае, че от началните работи по създаването на един двигател (независимо от това дали той е бензинов или дизелов) до привеждането му в състояние, годно за серийно производство, са необходими не по-малко от 8 -10 години, става ясно, че скандинавците са държали аса и попове в ръкавите си, за да заблудят конкуренцията. В крайно сметка това са правилата на играта, номерът е кой ще я изиграе най-добре...
Погледнато обективно, и двете системи за дозиране и разпръскване на горивото - помпата разпръсквач и системата Common Rail - са еквивалентни по своите показатели. Разликите в икономичността на двигателите, които те обслужват, е в границите на точността на измерванията, така че не е възможно (поне засега) да се даде предпочитание на която и да било от тях. Съществено предимство на системата Common Rаil е нейното простота, лекотата при обслужване и минималното количество части с високо точност на изработването, което я прави по-евтина и естествено по-конкурентоспособна. Не е случайно, че почти всички европейски производители на автомобили (леки и товарни) се ориентираха към нея.
И България се насочва към дизелизацията. Над 50% от продадените нови автомобили Peugeot-Citroen са дизелови и в това няма нищо учудващо, като се вземе под внимание невероятното качество на техните двигатели.
