СПИРАЧНА СИСТЕМА - АВТОЧАСТИ

Спирачна система е термин, описващ съвкупността от всички части в един автомобил, които служат да намаляват скоростта, да спрат автомобила изцяло или да го задържат при потегляне от наклон. Съвременната автомобилна спирачна система е продукт на развитие и усъвършенстване в продължение на повече от 100 години, вследствие на което се е превърнала в една много надеждна и ефикасна система.

Типичната спирачна система се състои от дискови спирачки отпред и дискови или барабанни спирачки отзад, свързани помежду си чрез съвкупност от спирачни маркучи и тръби, които свързват всяко колело с главния спирачен цилиндър. Други системи, които са свързани със спирачната са ръчната спирачка, серво усилвателя на спирачките и антиблокиращата система ABS.

Дисковите спирачки са най-добрите спирачки, които са измислени досега. Те намират приложение при велосипеди, мотоциклети, коли, локомотиви и дори самолети. Дисковите спирачки са по-устойчиви на износване, по-устойчиви на вода, саморегулират се, самопочистват се, по-малко вероятно е да затегнат и спират по-добре от всяка друга система. Основните елементи от дисковата спирачка са накладки, спирачен диск (ротор), спирачен апарат.

Защо тогава ако дисковите спирачки са толкова добри, все още има автомобили с барабанни спирачки. Причината е в цената. Всички коли произведени от доста години насам имат предни дискови спирачки, но що се отнася до задните колела, които изискват доста по-малко спирачна сила, на някои по-малки и леки автомобили те се оборудват с доста по-евтините барабанни спирачки. Самият спирачен агрегат не е чак толкова по-евтин, но същинското спестяване идва с добавянето на ръчната спирачка. При барабанни задни спирачки, добавянето на ръчна спирачка не изисква нищо повече от лоста и жилото, докато при дисковите е необходим цял механизъм, в някои случаи дори цяла механична барабанна спирачка, интегрирана в спирачния диск. Ръчната спирачка трябва задължително да бъде отделна система, която да не използва хидравлика. Тя трябва да бъде изцяло механична.

Барабанните спирачки се състоят от неподвижна задна плоча, челюсти (барабанни накладки), спирачен барабан. За регулирането на този вид спирачки са предвидени или ексцентрик с ръчно управление (при по-старите модели) или механизъм за саморегулиране. Когато натиснете педала на спирачката, спирачна течност влиза под налягане в цилиндър, чийто бутало избутва челюстите навън притискайки ги към повърхността на вътрешната страна на барабана. Когато освободите спирачката, пружини връщат челюстите в изходно положение. Когато контактната повърхност на барабана и накладките се износят, челюстите трябва да изпълнят по-голям ход, за да се задейства спирачката. Когато това разстояние достигне определена точка, саморегулиращ механизъм се задейства, като променя изходната позиция на челюстите, така че да са по-близо до барабана.

Серво усилвателя на спирачките се монтира върху защитната стена между купето и двигателния отсек, точно зад главния спирачен цилиндър, и заедно с него са директно свързани с педала на спирачката. Неговата функция е да усилва силата, прилагана върху педала на спирачката, така че дори и най-голямата кола да спира с минимално усилие на крака върху педала. Сервоусилвателят работи с вакуум, който се създава от автомобилния двигател като вторичен продукт при нормалната му работа. Този вакуум може да се ползва свободно за задвижване на агрегати като сервоусилвателя на спирачките. Серво усилвателите са много надеждни по принцип и рядко създават проблеми сами по себе си, но въпреки това има други неща, които могат да доведат до загуба на серво на спирачките. За да ползвате сервото, двигателят трябва да работи задължително. Ако двигателят започне да прекъсва или спре напълно докато шофирате, вие ще разполагате с малка резерва от подпомогнато спирачно усилие, може би 2-3 пъти натискане на педала, след което спирачния педал става много твърд и ще е необходимо да вложите огромно усилие в натискането му, за да спрете автомобила.

Най-ефективното спирачно усилие се наблюдава точно преди момента на блокиране на колелото. Когато набиете спирачките в аварийна ситуация и колелата блокират, издавайки пищящ звук и оставяйки слой от гума по асфалта, вие не спирате колата по най-бързия възможен начин. Освен това, докато колелата са блокирали и се влачат по асфалта, вие нямате контрол над завиването на автомобила, така че ако пред вас има препятствие и ви се отдава възможност да го заобиколите, няма да успеете. Друг проблем, свързан с продължителното влачене на блокиралите гуми по асфалта, е, че създават плосък участък върху протектора на гумата, който ще причини досаден плътен звук, докато шофирате.

Антиблокиращата система (ABS) дава решение на проблема с управляемостта по време на аварийно спиране и съдейства на водача за постигането на най-късия възможен спирачен път. Действието на системата се изразява в бързото пулсиране на спирачното усилие, когато системата долови приплъзване на някое колело. Ако системата долови, че едно или повече колела са спрели или се движат по-бавно от останалите, компютъра моментално изпраща сигнал към съответното колело да освободи спирачното усилие и веднага да го приложи наново, тоест да пулсира налягането, за да позволи на колелото да продължи да се търкаля. Това "пулсиране" става десет или повече пъти в секунда – много по-бързо от колкото може да реагира човек.

Системата се състои от ABS компютър, хидравличен ABS модулатор и ABS сензор за скорост във всяко колело. Ако компютъра долови нередност в системата, той ще задейства предупредителна лампичка на таблото, за да знаете, че има проблем. В случай на проблем, антиблокиращата система няма да функционира, но спирачките ще работят нормално.